Лео е поразен от новите си отговорности като самотен родител, чувство, което става още по-притеснително, когато обърканата и съкрушена от липсата на майка си Дафне иска "изкуствена майка", която да й помогне да заспи вечер. Тук Маняс поема по неутъпкан път, но да пишем повече за сюжета няма да е честно спрямо зрителя и режисьора. Достатъчно е да кажем, че действията на Лео са едновременно изненадващи и потенциално опасни, тъй като изискват от него да подтисне идентичността си, докато почти не я загуби.
∙ 
